Гъбите са страхотен източник на витамини (B1-Тиамин ; B2- Рибофлавин ; B3- Ниацин ; B4- Холин; B5 – Патонтенова киселина ; B6 – Пиридоксин)  и минерали (желязо, калий, калций, магнезий, манган, мед, натрий, фосфор,цинк и селен). Също така те съдържат белтъчини и въглехидрати, които ни дават чувство за ситост. Всеки вид гъба е с различни вкусови качества и текстура и затова възможностите за приготвянето им са безкрайни…но знаете ли, че може да ги използвате като подправка? Гъбеният прах представлява гъби, които са изсушени и след това смлени. Приготвянето му не е нищо особено, но ползите са многобройни. В гъбения прах се запазват всички ценни вещества, а също така е и удобен за употреба и съхранение.
Гъбите са около 90 % вода, така че при изсушаване те значително намаляват обема си. Това означава, че когато се смелят на прах, се получава концентрат. Вкусовете вече са по-силни и не е нужно да се използва голямо количество.

От години приготвям гъбен прах и винаги съм комбинирала гъбите по усет. Най-добрия начин да прецените какви да използвате е като усетите аромата им. Например печурките са с по-тежко ухание, когато се смелят, а мрежестата манатарка и кладницата са с лек и нежен аромат. Добре е да екпериментирате и да опитате, за да разберете коя е вашата комбинация.
Понякога отделям само пънчетата на някои видове гъби, тъй като са прекалено жилави за директна консумация. По този начин използвам максимално гъбата и не изхвърлям почти нищо. За мен това е важно, тъй като всяка намерена гъба е съкровище, което се старая да съхраня. 🙂

Приготвяне:
1. Измийте гъбите (след това подсушете добре!) или ги почистете с помощта на четка.
2. Ако са големи ги нарежете на филийки. Подредете ги в тава за сушилник или фурна и сушете на 50 °C. Гъбите трябва да са на разстояние една от друга. Сушете ги докато станат хрупкави, но внимавайте да не прекалите.
3. Когато изстинат ги блендирайте на прах.

Гъбеният прах има широко приложение в печива, варива, сосове иии каквото се сетите! Първият гъбен прах, който бях опитала беше от сърнели. Бях на гости при мой приятел, учител-гъбар и майка му беше приготвила най-страхотната домашна майонеза, която съм опитвала някога..но не каква да е, а именно с гъби. Беше нежна и кремообразна, с дъх на гора. И докато си хапвах най-вкусната филия на света,заобиколена от картините им (да, те са творци, живеещи в дивото!), топлеща се на камината, те ми разказваха за рецептата, която дори беше в процес на приготвяне! Имаше шапки от сърнели под камината, които бяха в тави постлани с хартия. Някои от тях вече бяха хрупкави и се трошаха с лекота! Аз използвам блендер, но те го правят по естествен начин. Всичко се стрива на ръце и се прибира в буркани и това е! От там нататък следват експериментите.

Последната вкусотия с гъбен прах, която приготвих беше боб с гъби, на огън. Препоръчвам рецептата и “печката”. А по-надолу съм написала и съставката, която винаги трябва да носите в себе си! 🙂

Като за финал искам да отбележа, че за мен вкуса на храната често идва от любовта, която изпитвам. Това е универсалната съставка, която според мен е задължителна. Например аз свързвам гъбения прах само с любими неща и това значително увеличава стойността  му, така че и една обикновена майонеза може да ми се стори съвършена почерпка!
Напомням да не забравяте най-важната съставка в живота си, защото с нея всичко е безброй пъти по-сладко.. 🙂