Гъбена супа със зелении


Обичам моментите, в които обстоятелствата са подредени по удобен за мен начин. Не, че не виждам и хубавото в борбата, но понякога предпочитам лесния начин. Този път очевидно става дума за храна. Днес ми се хапваше гъбена супа с нещо зелено и в момента, в който мислено оформих списъка от съставки, усетих че вече имам всичко необходимо. Оставаше само да си я сготвя, а това не е никак трудно 🙂

Продукти:
15 гр. сушена манатарка
15 гр. сушен пачи крак
15 гр. сушени смръчкули
3-4 скилидки чесън
2-3 с.л. олио
3 с.л. кафяв ориз (сварен 150 гр.)
150 мл.  бяло вино
1500 мл. бульон или вода
30 гр пресни листа от моркови
2 с.л. сушени листа от кервел *
2 с.л. сушени листа от седмолист *
1 с.л. пресен риган
1 ч.л. сушена мащерка
сол и черен пипер на вкус
200-300 мл. растително мляко (аз използвах соево)

* Може да използвате растенията и в пресен вариант или да ги замените с още листа от моркови.

Приготвяне:
1. Гъбите се накисват в 500 мл. вода до омекване. След това се прецеждат и се запазва водата. В нея се вари оризът.
2. Чесънът се нарязва. Гъбите и чесъна се задушават в олиото. Добавя се виното. Когато се изпари се добавя литър бульон или вода. Оставя се да ври 10-15 мин. Добавя се млякото. Оставя се да заври отново.
3. Добавя се ориза, ригана, мащерката, листата от моркови (нарязани), кервел и седмолист. Подправя се и се оставя за още 5 мин. на огъня.


На снимките: Кервел или Див Керевиз (Anthriscus cerefolium). Едногодишно растение от семейство Сенникоцветни. Вирее в хладни, сенчести и влажни места. Достига височина до 40-60 см. Древните гърци и римляни са използвали растението като подправка за супа. Вкуса му наподобява деликатна комбинация между магданоз и моркови.


На снимката: Седмолист, Благ Бъз, Дъглица и др. ( Aegopodium podagraria ). Многогодишно растение от семейство сенникоцветни. Вирее в паркове, градини, гори, сенчести и влажни места. Среща се предимно в планинския пояс на България. Може да вирее и на слънце. Изключително издържливо растение. Достига височина до 60 – 100 см. Използваемата част са стръковете и листата. Могат да се консумират сурови или като подправка за супи и други варива. Вкусът му наподобява листа от моркови.


По време на едноседмично обикаляне на различни градове,села и диви места в Родопите, успях да си набавя добро количество от различни билки, гъби и плодове. Почти всяка вечер нощувахме на различни места. Разговарях с местните и това ми помагаше да опозная по-добре района и тях самите. Изключително интересно ми беше, когато попаднах в село Добралък, област Пловдив.  Всъщност, когато пристигнахме беше 6-7 вечерта и аз бях толкова изморена от пътя,че изобщо не ми се излизаше. Все пак нещо ме подтикна да хвана последните слънчеви лъчи и просто избрах посока. Цялото село беше в баири, но по време на разходката навсякъде имаше от къде да си скъсам по нещо за хапване ( за подкрепление 🙂 ) От запустелите дворове се показваха храсти с малини, червен и черен касис и цариградско грозде, а тук-таме набирах и по някоя дива ягодка. И така от плод на плод попаднах на къщичка, където една баба редеше манатарки на специално изработена сушилня. Заговорихме се, тя ме покани в двора си и ми показа останалите гъби. Оказа се, че има и пачи крак и мога да си купя на доста достъпни цени. Излязох от двора й с пълни торби пресни и почти сушени манатарки и пачи крак и тръгнах към мястото, където бяхме отседнали. По пътя видях още два двора с опънати сушилници, но продължих. И ей така докато си вървях,  изведнъж вниманието ми беше върху една малка уличка, в края на която един човек беше седнал в двора си. Автоматично смених посоката и тръгнах към него. Казах си, че си струва дори само да се отбия да поздравя. Така и направих, но той също беше много любезен. Запозна ме със семейството си, поканиха ме на почерпка, а през цялото време разговора продължаваше. И те бяха гъбари. Разказаха ми как и къде ходят, какво ги правят, как ги сушат, за четирите мечки около селото и тн. За съжаление нямаше как да се присъединя към тяхната разходка за гъби, защото сутринта се отправихме към следващото място, но вече знам, че със сигурност ще се върна там. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *